Българските Празници

Баба Марта



Празнува се на:1 Март





В народните представи на българите , пролетта
идва с пристигането на Баба Марта. Утвърждават Баба Марта като— ту сърдит ,ту
весел и едновременно отрицаващ,
представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското,
но стихийно, рушащо начало.
Месец март е единственият женски месец.Счита се ,че това е
месецът на зачатието на пролетта и
земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата.


Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало,
силата, светлата. По-късно под въздействието на християнската митология
обозначава девствеността и непорочността — белият цвят е цветът на Христос.
Червеното е женското начало, здравето: то е знак на
кръвта, на зачеването и раждането.Може да видиде в svatba-bg.net,че и първоначално
сватбените рокли са били червени .


Мартеницата е амулет срещу злите сили и окичването с мартеница предвещава най-вече здраве .





Каква е традицията:


Рано сутринта стопанките закачат пред домовете си червени престилки, прежди, черги
или пресукани червени конци.Така се смята,че те пазят къщата,
да не влезе в нея зло или болест. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее
и да пекне слънце.

Предварително жените усуквали бели и червени вълнени конци — мартеници,
които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са
така усукани, както момите се усукват около момците. Момчетата носят мартениците отдясно, момичетата—
отляво.



Мартениците се свалят ,чак когато се види първия щъркел и след като
се свалят, се закачат дърво за да бъде то плодородно през годината . По други
места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него.
Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри
буболечки — сполука в по-едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". Другаде я хвърляли в реката,за да им върви по вода и за да могат да
изтекът всики злини.




В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по тях
гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг
обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му
е годината — ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо — ще има
трудности.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка,
са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области
на конците вързвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро
играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и
овощни дървета.

Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество,
се проявява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на
парички, топчета, пискюли, пулчета и всичко останло ,за което се сетите .
Неповторимо български са кукличките "Пижо и Пенда".








На този ден празнуват всички които носят имена на произлизащи от растения.
Виолета,Върба, Върбан, Върбинка, Божура, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а),Детелин(а), Петуния , Ралица, Роза, Маргарита, Магнолия, Малина,Теменуга, Теменужка, Трендафил, Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а),Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора,Люлина, Ягода, Камелия, Китка, Елица, Грозданка, Ангелина

Цветница е подвижен християнски , религиозен и народен празник,който се празнува както в православната, така и в католическата и протестанска църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя,Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмованеделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост. Според Библията това е пристигането на Исуус Христос в Йерусалим. Тогава хората го огавахората го посрещат с палмови клонки и възгласите „ осамна ”.

1 април - Международен ден на хумора и шегата

1-ви април е Международен ден нахумора и шегата. На този ден всеки човек обича да се пошегува, да се посмее. 1
април денят на хумора е на особена почит вбългарската сталица на лъжата
Габрово. Този ден в Габрово се отбелязва с веселотържество, интересни
изяви, музика, подаръци, почерпка по габровски и многогости. Обичаят да
се лъже на 1 април е доста стар. Въведен е още през 1466 г.от
Бургундския херцог Филип и неговия шут. Още от най-стари времена по
българскитеземи народните названия на този месец са свързани с
"лъжовността" навремето - през април тревата и дръвчетата могат да се
излъжат от затоплянето, аслед това да скове студ и да ги умори. В много
краища на България април енаречен "Лъжитрав", а старобългарската дума
"лъжуняк"доказва, че и прадедите ни са го считали за лъжовен.


В различните страни по света Денят на хумора и шегата носи своята национална идентичност.
Във Франция наричалитози обичай “априлска риба”. Произходът му се
свързва с времето на Карл IX,който през 1564 г. издал ордонанс,
предписващ да се пренесе началото нагодината от 1 януари на 1 април. На
следващата година много от поданиците накраля изпратили на своите
приятели новогодишни поздравления и подаръци презаприл - в знак на
протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогавасе намирало в
съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието“априлска
риба” е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.
В
Англия 1 април е Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на
1април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и
познати.Този, който се хване на въдицата, посрещали със смях и викове:
“Априлскиглупак!” Една от най-големите първоаприлски лъжи, за която още
се помни,станала в Лондон през 1860 г., когато няколко стотици английски
джентълмени илейдита получили покани да отидат на “ежегодната
тържествена церемония поизмиването на белите лъвове, която ще се състои в
Тауър в 11 часа сутринта на 1април”.

4 април - Великден Възкресение Христово

Великден е един от най- значимите християнски
празници.


Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят в който християните
празнуват възкресението на Исус Христос.



Честването му започва в седмицата преди Великден, наричана още Страстна
седмица. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва
тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението
с думите „Христос Воскресе“. При
обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи
палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието свързано със
запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим,
в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.


Седмицата преди Великден се
нарича Страстна седмица и за всеки ден има опредени традиции, които християните
трябва да спазват. Това е и последната седмица от Великия пост, продължаващ
осем седмици. Според православната църква докато трае поста не трябва да се
ядат храни от животински произход и също така са забранени развлеченията.


Велики понеделник, вторник, сряда се почиства в къщи като символ за
пречистване.

Велики четвъртък не се работи. Боядисват се яйца.
Велики петък - Разпети петък се ходи на църква и се минава под масата три пъти за здраве.
Велика събота се посещават
гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за
душите на мъртвите. Тогава се месят велигденските козунаци.



Обредните хлябове-кузонаци са неотменна част от традициите на Великден.
Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата
им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди
Великден.
В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика
събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява
винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно
боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата. След този ритуал
боядисването се поема от младите жени в къщата.



До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и
др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика — оранжева,
зелено — с коприва, жълто — с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид
лук.



Винаги, когато се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за
кумовете.

Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна
украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани
с восък или с цветни моливи.
Според поверието този, чието яйце остане здраво
след чукането, ще е най-здрав през годината.


На Великдедската трапеза присъстват зелена салата, украсена с червени
репички и нарязани на кръгчета твърдо сварени яйца, чорби от дреболии на пиле,
кокошка или пуйка. В пов
ечето градове са приготвяли и агнешко печено.




Великденският заек е символ на
изобилието на пролетта. Легендата разказва, че

Великденският заек в началото е
бил голяма красива птица принадлежала на богиня.

Един ден, тя превърнала своята
любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа,
той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.